Когато през 1879 г. София е избрана за столица на новоосвободена България, градът тепърва започва да изгражда своя облик. Улици, институции, мостове, болници – всичко предстои да бъде построено. В този ключов момент в канцеларията на софийския губернатор Пьотър Алабин работи един млад чешки инженер – Георги Прошек, човек, за когото малцина знаят, че заема особено място в историята на столицата.
Именно той е първият, който предлага в София да бъде издигнат паметник на Васил Левски. Да – не българин, а чех. Но това не е случайно.
Личната връзка между Прошек и Левски
Години по-рано, в село Алмалии, Георги Прошек се среща лично с Апостола. Двамата разговарят дълго, а чехът остава дълбоко впечатлен от идеалите, саможертвата и смелостта на Васил Левски.
Затова, когато чува за неговото залавяне, Прошек е един от хората, които се опитват да организират спасителна акция. Уви, усилията се оказват напразни – залавянето и съдбата на Левски вече са решени.
Но споменът от срещата им и уважението към делото на Апостола остават завинаги в сърцето му. И когато идва времето София да покаже своето национално достойнство, именно Георги Прошек настоява първият голям паметник в столицата да бъде посветен на най-заслужилия българин – Васил Левски.
От идея към реалност
Предложението на Прошек среща подкрепа и през 1885 г. започва работа по построяването на паметника. След редица трудности, събиране на средства и дори обществено негодувание заради мястото, монументът е завършен през 1895 г.
Днес паметникът на Васил Левски е един от най-разпознаваемите символи на столицата – но малцина знаят, че негов „баща“ е човек, дошъл от далечна Чехия.
Следата на братя Прошек в София
Георги Прошек, заедно с брат си Богдан, оставя още по-осезаем отпечатък върху София.
Двамата стоят зад строителството на Лъвов мост, Орлов мост, както и зад основаването на първата голяма българска пивоварна – „Прошек и сие“, чието пиво се превръща в символ на модернизиращата се столица.
Тяхното дело е толкова значимо, че без Прошекови днес София би изглеждала различно.
Чехи по рождение, българи по дух
Историята на Георги Прошек е пример за това как една чуждестранна личност може да стане част от националната памет. Предложението за паметник на Левски, опитите да бъде спасен Апостола и приносът към изграждането на новата столица превръщат Прошек в истински български патриот по дух.
Трудно е да си представим София без неговите мостове, без пивоварната, без паметника на Левски.
А още по-трудно е да си представим, че всичко това започва от един млад чех, който повярвал в свободата на България.
Вашият коментар