-
В Копривщица има къщи, които впечатляват с размерите си, с цветовете си, с богатството на украсата. Но има една, която впечатлява с нещо друго – с момента, който е преживяла. Къщата на Тодор Каблешков не е най-голямата в града, но е една от най-натоварените със смисъл. Тя е построена през 1845 година от майстор Генчо Младенов –…
-
След 1876 година Копривщица остава там, където винаги е била – сгушена в Средна гора, с калдъръмените си улици, с високите зидове и дървените чардаци. Но това, което остава отвън, вече не съвпада с онова, което е вътре. Градът е преживял момент, който не може да бъде върнат назад, и от този момент нататък той…
-
Копривщица 1876: Между първия изстрел и цената на оцеляването На 20 април 1876 г. по калдъръмените улици на Копривщица ехти изстрелът на Георги Тиханек. Кръвта на заптието Кара Хюсеин върху Калъчовия мост се превръща в мастилото, с което се пише новата история на България. „Кървавото писмо“, изпратено от Тодор Каблешков до Панагюрище и разнесено от…
-
„Братя…“ С тази дума започва едно от най-силните писма в българската история. То не е дълго. Не е писано спокойно, не е писано от кабинет, не е писано с време за размисъл. То е писано в ден, в който историята вече е излязла на улицата. В ден, в който Копривщица е преминала границата между подготовката…
-
В началото на 1876 година Копривщица вече не е просто най-богатият град в Средна гора. Тя е натежала от натрупан потенциал, който търси своя исторически изход. Ако първите десетилетия на века бяха време на съзидание, трупане на капитали и градеж на самочувствие, то този период е времето на голямото преобразуване. Всичко, което копривщенци бяха създали…
-
Тази история не започва с пушки, а с шума на тъкачните станове и тежките стъпки на конските кервани по калдъръма. Това е разказ за един град, който успя да измами съдбата на изолираната планина и с развитието си да се превърне в икономическото сърце на едно пробуждащо се общество. Пътят на вълната: От кошарата до…